По християнския календар днес се почита паметта на Света Неделя

На 7 юли имен ден празнуват: Нели, Неделя, Неделчо, Недялка, Недялко, Неда, Недьо, Недка, Недко, Нелина, Ненка, Ненко, Ненчо, Делян, Дельо, Делчо

Думата "неделя" произлиза от глагола "не деля", т. е. "не правя нищо", "не работя"

Света великомъченица Кириакия е родена през III век в Малоазийския град Никомидия. Тя се почита в България и Гърция. Oт малка родителите й я запознали с истините на Христовото благовестие и тя от рано се посветила на служене на Бога, като водила целомъдрен и благочестив живот, четем в краткото и житие в "Православието". Когато император Диоклетиан отново подхванал гоненията против християните, опитвайки се с мъчения и заплахи да накарат християните да се отричат от Христа и да правят приношения  на идолите, пострадали родителите на светата и тя самата.

Затваряли я, мъчили я, горили я, гола я влачили из града, били я с камшици и безпощадно забивали в тялото й нажежени железа. Но поддържана от Божията благодат, мъченицата чудодейно се изправяла всеки път. Застанала във всеоръжието на вярата, тя отговаряла на мъчителите си с думите на апостола: "Когато съм немощна, тогава съм силна" (2Кор. 12:10), и хиляди други мъки да измислите, "за мене животът е Христос, а смъртта – придобивка" (Фил. 1:21). С думи мъчениците учела колебливите да странят от идолите и твърдо да вярват в Разпнатия, а с чудесата и подвизите си им изявили силата на Христа Бога и на християнското благочестие. Накрая я осъдили на посичане с меч. Преди палачът да изпълни наказанието, светата великомъченица с Божието име на уста коленичила и за всеобщо удивление отдала Богу дух. Това станали на 7 юли 289 година.

В началото на Второто българско царство (1185-1422) светите мощи на великомъченица Кириакия били донесени във Велико Търново, а след столетия народна почит и преклонение към мъченицата, св. Евтимий Търновски († ок. 1402/1405) описал нейния живот и страдания, превеждайки от гръцки на старобългарски името й Света Неделя. През 1866 г. църковната служба за Света Неделя е преведена от гръцки на църковнославянски и е издадена в Русия.

Все по-малко са жените, които носят името Неделя и Недялка, но днес те имат имен ден – да им е честит празника, да са живи и здрави и дано внуци и правнуци запазят името им от изчезване. Именници днес са Неда, Недко, Недьо, Делчо, Неделчо и Неделян.

Според дебелите книги, глаголът делям, произлиза от старобългарския глагол дълатн (трудя се, работя, действам). Думата "неделя" произлиза от глагола "не деля", т. е. "не правя нищо", "не работя", "без работа", "няма работа" и още като "денят без работа".

С оглед на това може да се каже, че българската дума "неделя" е аналогична на еврейската дума "шаббат" (евр. "שַׁבָּת" англ. "Shabbat" – "прекратяване на деятелността").

Неделята у нас е седмият ден от седмицата, но някои места се счита за първия.

Така е според Укепедия в САЩ и Обединеното кралство, като традиция е наследена от древните евреи и египтяни. Според вярванията това е единственият ден от седмицата, в който задължително се почива.

В римската империя „неделя“ е посветена на Слънцето – „Solis dies“.